tonybony

Обичам те!

2007-07-10T13:59:00.000-07:00

Не знам дали има някой или нещо като висша сила, която направлява живота ни и бди над нас, за да й благодаря, че ме срещна с този невероятен човек, но това, което чувствам в момента е, че съм безкрайно щастлива, че го има и е до мен. Всичко, което ще напиша сега, искам да му го кажа на него, но обикновено винаги нещо се оплитам, когато почваме да си говорим уж сериозно и не успявам да изкажа правилно нещата, които са вътре в мен.

Скъпи Крис, днес разбрах колко прекрасен си всъщност ти. Не че някога съм се съмнявала в това, но се е случвало да си задавам въпроса дали всъщност не си внушавам и не се самозалъгвам по отношение на това, което харесвам у теб. Определено всичко, което съм чувствала и чувствам все по-силно, е самата истина и ти го заслужаваш. Защото ти си единственият човек в живота ми до момента, който е споделил с мен изживявания като спонтанното ни кафе в Букурещ, "организираната" ни разходка до Солун и баровския уикенд на Слънчев бряг. И знам, че ще има още такива прекрасни пътешествия и че ти ги искаш също толкова силно както аз. Аз не мога да повярвам, че съм срещнала най-накрая човека, който да цени всичко, което ценя и аз, който не се стреми към стандартния модел, наложен от обществото за жена, деца и бач до пенсиониране, с едничкото удоволствие да се наядем и напием по празниците. Ти си готов да живееш интересно, екстремно, необмислено дори, но знам, че с теб винаги съм в сигурни ръце. Твоите ръце ... Тези ръце, коите ме прегръщат толкова страстно, тези ръце, които потърсих, когато сърцето ми щеше да изхвръкне едва ли не завинаги от страх в онзи басейн, ръцете, които ме подкрепиха, когато се отчаях от поредната човешка несправедливост и злоба спрямо мен. Когато съм с теб, съм в безопасност, защото ти ме пазиш от всички и от всичко. Това е безценно!

Знам, че има неща които не мога да ти дам, а ти имаш нужда от тях и това ме побърква, защото ако можех и звездите бих ти подарила. Но искам да знаеш, че ще имаш нещо от мен, което никой друг няма да получи - ЛЮБОВТА ми. Тя е за теб, вече съм напълно убедена, че няма по-достоен човек от теб, който да заслужава да го обичам. Независимо от всичко и от всички, които са против, които не искат да съм до теб, които се наслаждават да ме унижават. Нямам намерение да победят. В крайна сметка важните сме аз и ти. Майната им на другите! Малко хора могат да се похвалят с това, което сме споделили заедно с теб. И искам да те уверя, че ще има още и още такива моменти, че ще обиколим целия свят заедно, защото скъпи, има нови Седем чудеса за разглеждане, както и много плажове и морета, които ни чакат. Трябва само да мечтаем, докато мечтите ни се сбъднат.

Не че сега, като седнах да пиша, успях да кажа много смислени неща, но в общи линии исках да ти благодаря, че те има, че си до мен, че ме правиш щастлива. Без теб животът ми нямаше да е същият. Ти му придаде един нов смисъл, караш ме да се чувствам пълноценна и ме стимулираш да се развивам, защото вече има с кого да споделям успехите си. Има с кого да споделям всичко.

ОБИЧАМ ТЕ, КРИС!

Сентенцията на деня!

2007-06-02T11:52:00.000-07:00

Приятел в нужда се познава!

P.S. Всички вие гнусни използвачи просто ви моля да се разкарате от живота ми!

2007-05-03T03:41:00.000-07:00

Касови бончета:)))

2007-04-19T07:47:00.000-07:00

Това е най-интересният касов бон, на който съм попадала досега в работата си. Изглежда абсурден на пръв поглед, но е в резултат на отговорната работа на служител в една голяма компания (както може би се забелязва кой е издателят на фискалния бон) и то тук в БГ. На кратко историята му :))

Вижда се кой е клиентът, вижда се и че е плащане по фактура, вижда се, че са дадени в брой 0.50 лв и има ресто от 0.47 лв. Но без този касов бон рискувахме да останем без мобилните си телефони поне за няколко часа, тъй като преведената по банков път още преди две седмици сума за плащане на месечната фактура поради печатна грешка се оказва с 3 стотинки по-малко от стойността на фактурата, в резултат на което тя излиза в регистрите на М-тел като неплатена и любимият ми мобилен оператор започна да изпраща SMS-и на всичките ни служители със служебни мобилни телефони, че имат неплатена сметка и обажданията ни ще бъдат ограничени. Пълен абсурд, и то за 3 ст. Тъй като извършваме разплащанията си основно по банков път, представяте ли си ако трябваше да напиша платежно нареждане за 0.03 лв, банковата такса за извършването на който превод е 0.40 лв. Не че аз се сетих да отида и да платя в брой, аз общо взето разбрах какво е станало едва след като шефът ми отиде до М-тел да провери защо ни пускат такива SMS-и. Не ги е платил и шефът ми обаче. Ето сега ще поставя черешката на сладоледа :))) Платила ги е нашият Account Manager - толкова много обичам тази длъжност. Искам да изразя възхищението си от отговорното поведение на тази дама (между другото се казва Антония), защото виждайки че неин клиент излиза с неплатена сметка и проверявайки, че действително плащане е извършено, но в по-малък размер, което се касае ОЧЕВАДНО за печатна грешка, жената се грабва и отива до касите и плаща невероятната сума от 3 ст., за да покрие нашето задължение. И касовият бон определено не е чукнат ей така, проформа, защото наличието на ресто в него показва, че е някой действително е извадил пари и е платил. Горките М-тел, явно и 0.03 лв ще ги съборят и спират телефони за такава голяма сума. Браво на момичето, наистина!

А, и щях да забравя, обадила се на шефът ми да го извика да отиде при нея, за да му връчи този касов бон, за да може, цитирам "вашето счетоводство да го осчетоводи, за да не ви стои фактурата като неплатена". Боже! Веднъж някой да помисли и за счетоводството.:)))) Вярно е че засичаме всичко до стотинка, ама пък сега има си и варианти да се оправят такива салда.

Както и да е, доволна съм, не бях порицана за грешката, всеки греши в крайна сметка, радвам се, когато срещам умни и мислещи хора!

Поклон пред светлата ти памет!

2007-04-08T11:40:00.000-07:00

На този ден преди 11 години съдбата ни раздели завинаги с един много обичан човек, не само от мен, но и от много близки, роднини и познати - моят дядо. Тогава за първи път загубих толкова близък човек и бях много изплашена. Дори след толкова години в момента, пишейки това, сълзите ми текат неспирно и макар че днес усмивката не слезе от лицето ми през целия ден, споменът за дядо ми отново събуди онази силна болка, която изпитах тогава. Изключително много ми липсва, не съм го забравила, неговите шеги и песни, неговата общителност и готовност винаги да помага на всички.

Обичам те, дядо! Ти беше прекрасен човек и направи детството ми изключително. Може би никога приживе не съм ти казала, че те обичам, била съм твърде малка, за да го осъзнавам, но беше така. И теб, и баба, която също вече я няма, ви обичам много, много. Откакто ви няма светът ми коренно се промени. Надявам се да ме виждате отнякъде и да ме подкрепяте и да се гордеете с мен, както беше преди.

Христос Воскресе!

2007-04-08T11:14:00.000-07:00

Тази година успях частично да се присъединя към ритуалите, свързани с този християнски празник, считан за най-големия празник (макар че според мен Коледата е по-голям, но това си е мое мнение). Успях да се нагледам на псевдо религиозността на един куп хора - познати и непознати, както и на пълната липса на разбиране на смисъла на обредността. Аз специално не обичам да спазвам религиозните ритуали, не са ми присъщи, уважавам религията, но смисъла на всеки един църковен празник според мен е да се покаже обичта към най-близките ти хора.

Тази година се случи така, че не бях със семейството си на Великден, поради ред причини и обстоятелства, които ме задържаха тук, но за сметка на това бях поканена да празнувам с други важни за мен хора и се почувствах доста специална, за което им благодаря искрено и се надявам и те да са били също толкова щастливи, че сме били заедно, както съм аз. Направихме много красиви яйца, а самото им боядисване беше съпроводено с много смях и емоции, но пък удовлетворението беше пълно. Винаги се зареждам с изключително много позитивна енергия след среща с някой, който ме цени. И не е необходимо тези моменти да са ежедневие - те просто ми помагат да продължа с пълна сила със задачите си през скучните делнични дни. Както се казва "Всеки ден не е Великден", та и това - не може всеки ден да живееш на максимума на удоволствията, защото иначе спираш да ги цениш и да им се наслаждаваш. За сметка на това обаче в тези моменти се раздавам изцяло на хората, с които съм решила да бъда.

Сега се настройвам психически за идната седмица, която се очертава да бъде изключително напрегната и натоварена (типично в мой стил - чудя се дали някога ще си подредя задачите така, че да не върша работата в последния момент с цената на изключително много нерви) и просто нямам право да не се справя, мисля че нямам и избор освен да се справя. Странно, снощи казах на един човек, че според мен винаги имаме избор - в случая става въпрос за това, че изборът вече е направен още преди време, когато съм избрала да купонясвам почти ежедневно и съм зарязала част от ангажиментите, затова сега ми идва в повече. Е, не съжалявам :))) иначе не бих изживяла един куп хубави неща, случили ми се през последните 2 години, наистина прекрасни неща, заради тях целият ми живот придобива смисъл и си е струвало всяка пропусната минута сън и спокойствие. Смятам, че оттук нататък ми предстоят още такива моменти, на които ще се насладя изцяло, защото открих важните за мен неща в живота.

To Frusciante

2007-04-04T07:20:00.000-07:00

Гледам, подаряват ти все разни снимки и реших и аз да направя това за теб.

За мен тази снимка е един от най-силните символи за любов.

Дано да ти хареса :))))

Партито от снощи

2007-04-04T01:51:00.000-07:00

Снощи беше купонът на счетоводителите от холдинга "Каргоекспрес" по случай приключването на счетоводната година. Естествено, състоя се в р-т Хъшове, но този, който е в х-л Одесос, известен също като р-т Варна, доста по-изискан от кръчмата срещу Общината :)))). Ръководството отпусна пари за банкета, определи консумация на 50% от цените (което си е голяма далавера, имайки предвид колко е скъпо там, но пък определено много вкусно и стилно), както и една изненада за нас - бяха изпекли една страхотна погача, който ни поднесоха след като се настанихме на масата. Както се вика - посрещнаха ни по стар български обичай с хляб и сол. Управителите на всички фирми от холдинга наистина се бяха постарали и показаха уважението си към тази част от персонала си, която обикновено остава незабелязана, пренебрегвана, ощетявана откъм заплащане, с две думи - почувствах се значима и ценена. Вдигнахме тостове за всеки един от шефовете и им благодарихме (макар и не лично) затова, че са едни наистина добри ръководители и че сме щастливи и горди, че работим за тях. Не знам колко служители биха казали такова нещо за шефовете си. Защото голяма част от счетоводителите са започнали от началото на фирмата да работят там и това са вече повече от 15 години, което е показателно, че условията на работа и отношението са наистина добри.

Viva la Cargoexpress!

Извод!

2007-04-04T01:49:00.000-07:00

Ако човек иска да остане верен на себе си, рискува да остане само със себе си!

Защо тъгува Антония Христова?

2007-04-03T05:42:00.000-07:00

Вие ми кажете!

Страх ме е ...

2007-04-03T00:33:00.000-07:00

Трябва да взема няколко решения в момента, а ужасно ме е страх. Как трябва да постъпя, дали да послушам сърцето си или разума (колкото и да ми е малко). Преди време някой ми поиска подобен съвет и ми благодари за това, че казах, че трябва да послуша сърцето си. А аз кое да избера? Всеки, който ми е давал съвет до сега, е казвал, че трябва да действам рационално, а не емоционално. Предполагам, че трябва да се действа според казуса, според конкретния случай, обаче много ми е трудно. Истината е, че както и да гледам на нещата, виждам един и същ изход. Тъй като съм предимно мислещо същество и емоциите ми до голяма степен са продиктувани от предварително обмисляне на ситуациите, смятам, че пътят, който избера, би трябвало да е правилният. И все пак ми остава една капка съмнение и колебание, защото не съм само Аз тази, която определя какво ще се случи.

Това, което имам в момента, ми харесва, доволна съм и чувствам, че мога да изкарам така много време - не съм ангажирана, имам сравнително хубава и добре платена работа, предлагаща и перспективи, имам планове, които засега се осъществяват не чак толкова бързо, колкото съм искала, но ще станат, удоволствия също не ми липсват. Като цяло животът ми не е лишен от разнообразие, но ме е страх, че нещо в цялата тази идилия може за един миг само да изчезне и да разруши хармонията ми. И дилемата ми е дали да остраня проблемната зона сега или да чакам, когато тя сама си отиде. Ами ако си отиде след 15 години? Тогава няма ли да е по-трудно да намеря липсващото парче от пъзела? И в същото време каква е гаранцията, че изобщо ще го намеря и сега, като знам, че това, което търся, е толкова смахнато.

Всъщност аз нищо не търся. Просто знам, че моят пъзел е по-скоро сюрреалистичен, отколкото традиционен и ми е трудно да се примиря с факта, че трябва да следвам стандартния път, приет от обществото за нормален и правилен. Това естествено не означава, че смятам да живея с двама мъже примерно (щото получих и подобни предложения и понеже ги отхвърлих, бях заклеймена като закостеняла пуританка или не знам там какво още беше - просто спрях да слушам вече обвиненията по мой адрес), не става въпрос и за сексуална ориентация, защото честно казано имам определени неясноти и в тази посока, а за това, че приоритетите, които имам, начинът, по който смятам да изглежда семейството ми, съпругът ми, професионалното развитие, мечтите ми дори, са твърде далеч от това да се прибирам в 17.15 от работа, да сготвя, да изчистя, да нахраня децата, да проверя дали са си написали домашните, да изслушам проблемите от работното място на съпруга ми, да изтърпя някой футболен мач, по време на който ще търча да доливам чаши с ракия и ще режа шопска салата, да правя компоти, туршия и лютеница на лято и да ходя на гости в съседката, с която ще обсъждам сериалите или поредните идиоти в Биг (Вип) Брадър. Един куп семейства изглеждат по този начин, страшно много жени са с неосъществени мечти, защото са попаднали на някакви невероятни задръстеняци и лошото е, че дори така им харесва, че не смеят да мечтаят отново, защото може би го смятат за неправилно, знам ли и аз, но е така. Омръзнало ми е да слушам "мъжът ми това, мъжът ми онова". И само за него, и само това, което той каже, където той каже, както той каже. Истината е, че напоследък аз също правех много неща за един мъж, обаче това беше израз на моята любов към него, както и на щастието ми от това, че много от нещата, за които той мечтае, са и мои мечти, и това ме стимулираше да ги осъществя, защото бях двойно по-щастлива, заради щастието и на още един човек. Май това е което търся - да направя някого щастлив, да го направя част от мечтите си и съм готова да пожертвам наистина много, за да постигна това.

Емоционално или рационално? По-скоро и двете - ще мисля в услуга на сърцето си!

Alla Pugacheva - Million Roses

2007-04-02T09:41:00.001-07:00

А ето я и самата песен.

Къде ли е моят "художник" ?

2007-04-02T09:36:00.001-07:00

Миллион алых роз

Жил был художник один,
Домик имел и холсты.
Но он актрису любил,
Ту что любила цветы.

Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.

Миллион, миллион, миллион, алых роз,
Из окна, из окна, из окна видишь ты.
Тот, кто влюблён, кто влюблён, кто влюблён, и всерьёз,
Свою жизнь для тебя превратил в цветы.

Утром ты встань у окна
Может сошла ты с ума?
Как продолжение сна,
Площадь цветами полна.

Похолодеет душа
Что за богач здесь чудит?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.

Встреча была коротка.
В ночь её поезд увёз.
Но в её жизни была
Песня безумная роз.

Прожил художник один,
Много он бед перенёс.
Но в его жизни была
Полная площадь цветов.

И специално за един от почитателите ми - превод на песента :))))))))))))) {}

A Million Crimson Roses

There once was an artist
He had a house and his canvases.
But he loved an actress,
One who loved flowers.
So he sold his house,
Sold his paintings and the roof over his head,
And with all the money
Bought a whole sea of flowers.

A million, a million, a million crimson roses,
From the window, the window the window you see.
He who's in love, in love, in earnest,
Turned his life into flowers for you.

In the morning you will stand-up in the window
Maybe you've lost your mind?
Like the continuation of a dream,
The square is filled with flowers.
Your soul trembles
What millionaire is playing this trick?
But below the window, just breathing,
The poor artist stands.

The meeting was short.
In the night a train took her away.
But in her life there had been
A mad song of roses.
The artist lived on alone,
He endured many hardships.
But in his life there had been
A square full of flowers.

За феновете

2007-03-29T08:14:00.000-07:00

You light up another cigarette
and I pour the wine
It's four o'clock in the morning
and it's starting to get light
now I'm right where I want to be
losing track of time
but I wish that it was still last night

You look like you're in another world
but I can read your mind
how can you be so far away
lying by my side
when I go away I'll miss you
and I will be thinking of you
every night and day just ...

Promise me you'll wait for me
'cos I'll be saving all my love for you
and I will be home soon
Promise me you'll wait for me
I need to know you feel the same way too
and I'll be home, I'll be home soon

When I go away I'll miss you
and I will be thinking of you
every night and day just ...

Promise me you'll wait for me
'cos I'll be saving all my love for you
and I will be home soon
Promise me you'll wait for me
I need to know you feel the same way too
and I'll be home, I'll be home soon

Promise me you'll wait for me
'cos I'll be saving all my love for you
and I will be home soon

Promise me you'll wait for me
I need to know you feel the same way too
and I'll be home, I'll be home soon

Новата ми песен

2007-03-26T13:52:00.000-07:00

Засвири пак пианото, нали
четири ръце го докосват.
И питаш се, и питам се дали
музиката за нас е като остров.

Металното сърце, будят четири ръце.
Дали за нас времето е спряло.
И пак
връща песента незабравена мечта,
в миг оживяла.
Когато

Двама стеб искахме да изсвирим всяка песен.
Помниш ли, мислехме, че живота ще е лесен.
Черно-белите клавиши са живи още
и не са ли те нашите нощи и дни.

Засвири пак пианото, нали
черният гланц бести огледално.
И питаш се, и питам се дали
можем да почнем с теб отначало ...

Любовта

2007-03-26T13:50:00.000-07:00

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на сивия ден, че не би могла да го промени.
Има любов, която връхлита като буря и след нея остават само разбити мечти и останки от душата ни.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, години, а тя все не идва.
Но има и такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнанието ти, вършейки чудо след чудо. Тази любов понякога страшно боли, друг път се задъхва от щастие.
Понякога те води, а друг път е сляпа.
Понякога те убива, за да те възкреси отново.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано.
Когато се случи, ти просто знаеш, че е Тя - ИСТИНСКАТА! Тази любов, която остава, дори да си отиде някой ден!

For Him

2007-03-26T13:27:00.000-07:00

Here the autumn ends bringing back the rain
The old Chevy's dead they tried to fix it in vain
Elisa's got her first teeth, little Jimmy is getting strong
I'm learning guitar I almost know a song

I've found some chanterelle at the market this morning
I'd like to live in Rome, oh it would be such a good thing
Try to grow some flowers, the same I tried before
That's all for now
Oh yes je t'aime encore

But where are you
So far with no address
How's life for you
My hope is my only caress

Finally cut my hair, I hear you say at last
It's been kind of strange but you see I survived
When I'm asked I go out, I dance all night and more
But when I dance
Je t'aime encore

But where are you
So far with no address
How's life for you
Time is my only caress

Je t'aime encore lust like in an old fashioned song
And it burns in my soul, anything else seems too long
Oh more and more, it's strong as I can be
Oui je t'aime encore
But you, you cannot hear me.

Жана Д`Арк или ... Дон Кихот

2007-03-26T12:36:00.000-07:00

Не знам, наистина не знам колко усилия трябва да положи човек, за да вкара в ред една организация, по-точно да създаде такава в предприятието, в което работи, при това по собствено желание, породено не толкова от "удоволствието", което изпитва, седейки до 22.00 всяка вечер сам, като някакъв пълен идиот, а от необходимостта да си тръгва на време от работа и със съзнанието и усещането, че днес денят е бил спорен и успешен и не са останали неизпълнение задачи, а простаците от работната среда най-накрая са започнали да се държат професионално (това звучи абсурдно - професионализъм от простак) и вече не ти пречат с липсата си на отговорност.

Виждаш как някои хора имат претенции към всичко, което съпътства работата им, особено що се отнася до работно време и заплащане, как са недоволни от отношение, от пълно безхаберие, от абсолютно никаква колегиалност, и само се цупят, мръщят, мънкат си под носа, но никой, НИКОЙ не прави нищо, за да се подобри обстановката. От седмици наред напомням на един колега, че трябва да се подготви, защото ще му правя проверка и той ми се усмихва и ми вика, че нямало проблем, имало някои нещица за изправяне, само да кажа и почваме. Ами, ние почнахме, но след една седмица мъчително ровене от моя страна в документи, доставки, стоки, препускане многократно по стълбите, защото ми е отредено да съм в "висшия ешалон", който работи на втория етаж, а онези, които стоят по-ниско от мен, не само в буквален смисъл, смятат, че аз съм тази, която трябва да отиде при тях, когато са се насрали, както и многобройни телефонни разговори, защото в един момент вече не исках да гледам нечия физиономия, въпросните "нещица" се оказаха може би 60% продукт на човешката глупост, неграмотност, несъобразителност, мързел, некомпетентност и НЕЖЕЛАНИЕ да се научат новостите. И най-интересното е, че въпросният човек не само, че не осъзнава колко е важна работата му и как неговите грешки рефлектират върху всички останали отдели в предприятието (които засега се състоят от по 1, максимум 2 човека, но това е една друга тема), ами дори си позволява да не слуша съветите на очевидно по-мислещите и по-имащите право да дават такива, пробутвайки хлъзгавите си оправдания и лишени от всякаква логика и достоверност аргументи.

В събота разбирам, че само аз и шефът ми живеем в заблудата, че складът и работата в него са в нормални рамки, всички около нас са наясно, че там цари пълен хаос, наясно са и кой е причината за това, наясно са че не вдява бързо и си кара по неговия си начин, и всеки само вдига рамене и ми се посмихва и ми вика да съм спокойна. Осъзнах невъзможността си да се справя сама със ситуацията, имайки предвид че не съм и The Big Boss, не мога да заповядвам на никого нищо без да съм упълномощена за това, но вътрешното ми усещане за ред във всичко просто не ми позволи да стоя като беззвучна съгласна. Трябваше да съобщя на собственика на фирмата, че не мога да му дам ясна картина на наличността от стоки, че имам сериозни разминавания със склададжията и ефекта от забележките ми е нулев. И това в събота вечерта - почти 4 месеца откакто работим. Мдааа, чудно, нямам думи. И идвам днес на работа и пак се захващаме със същия проблем, и вече нещата излизат извън контрол. Онзи човек си позволи да ми вменява задължения, абсолютно неприемливи за поста ми, с което доказа колко никак всъщност не беше вникнал в ситуацията и как нищо не беше разбрал за причините, довели до хаоса, а най-важното е, че дори не е и виновен той.

Всичко това ми показа как моето поведение беше достойно за контингента на Светата Инквизиция, опитвайки се да се променя дългогодишното статукво на дезинформираността, която цари там. Почувствах се като бунтовник, който обаче е подкрепян само безгласно, защото никой не смее да се изправи и да каже какво мисли за ситуацията. Желанието ми да въведа правила винаги е срещало съпротива, но не съм предполагала, че ще излезем на бойното поле. И какъв е противникът всъщност - безотговорността. Загубена кауза, не може един човек на 37 години да бъде променен от мен, една хлапачка едва ли не, която все още се смущава, когато любимото й момче я целуне по устните. Но не мога да направя компромис с разбиранията си, с ценностите си, с професионализма си, не мога, няма и да го направя, ще продължавам да се боря срещу нещата, които смятам за неправилни и неприемливи, с ярост, дори с агресия и няма да позволя да ми се качват на главата втори път.

Честит имен ден!

2007-02-06T05:34:00.000-08:00

Днес е денят на всички, които имат светлина в името си, покровителствани от Св. Фотий. Да са живи и здрави и нека винаги да бъдат съпровождани от светлината по пътя, който са поели, за да следват само вярната посока.

ОФИС ИГРА

2007-02-05T06:58:00.000-08:00

Днес попаднах на следната статия в едно рекламно списание на Бизнес Парк Варна, която предлага възможности за разнообразяване на скучния и еднообразен работен ден.

Предизвикателства – 1 точка
1) Избягай на спринт една обиколка в офиса. Задължително е да се тръгне от нисък старт от вратата на офиса.

2) Направи се, че не забелязваш първите 5 души, които те поздравяват сутринта.

3) Позвъни на колега, който едва познаваш, представи му се и му кажи: “Обаждам се, за да ти кажа, че съм много зает и не мога да говоря в момента. Дочуване.”

4) За да “подскажеш”, че за теб разговорът е приключил, сложи ръце на ушите си и направи гримаса на безкрайно отегчение.

5) Само за мъже: остави ципа на панталона си отворен за 1 час. Ако някой ти обърне внимание, му кажи: “Съжалявам, но така ми харесва.”

6) Върви настрани до копирната машина и обратно

7) Само за жени: докато си в асансьора, изпъшквай драматично всеки път, щом вратата се отвори.

Предизвикателства – 3 точки
1) Кажи на шефа си: “Кефиш ме!” и го отстреляй с два пръста.

2) Говори несвързано на някой твой подчинен и после го попитай: “Разбра ли всичко? Би ми било крайно неприятно, ако трябва да го повторя... И нека да не пресрочваме крайния срок!”

3) Обади се през вътрешната линия на секретарката в твоя офис и потърси себе си (не си преправяй гласа).

4) Застани на колене пред автомата за вода и пий директно от него (около теб трябва да има колега, който не участва в “играта”).

5) Крещи случайни числа, докато някой колега брои.

6) По време на обедната почивка седни в паркираната си кола, сложи си слънчеви очила и “отстрелвай” минаващите с предварително донесения от вкъщи сешоар.

7) Всеки път, когато някой ти поиска нещо, го попитай дали би желал и пържени картофки. (Получаваш 3 допълнителни точки, ако това е шефа ти).

8) Попитай всичките си колеги какъв пол са. След като получиш отговор, се смей истерично.

Предизвикателства – 5 точки
1) В края на служебна среща предложи поне веднъж да завършите с изпяване на националния химн. (Печелиш 5 допълнителни точки, ако започнеш да го пееш ти.)

2) Влез в офиса на някой изключително зает колега и докато те гледа с нарастващо раздразнение, включи и изключи осветлението 10 пъти.

3) В продължение на 1 час се обръщай към всички с името “Зюмбюл/а”.

4) Обяви на всички по време на среща, че трябва да отидеш до тоалетната по голяма нужда.

5) Завършвай всяко изречение с “бате/како” с достоверен ромски акцент. Същото важи и за доклада, който трябва да предадеш на шефа си.

6) Докато твой колега е извън офиса, премести стола му в асансьора.

7) По време на обяд стани изведнъж, коленичи на пода и обяви на всеослушание: “Бог ми е свидетел, че никога повече няма да огладнея пак!”

8) В графика на твой колега запиши срещу 10 часа: да видя как изглеждам в трико. (Получаваш 5 допълнителни точки, ако колегата ти е мъж и още 5, ако това е шефът ти).

9) Занеси клавиатурата си на шефа и го попитай “Искате ли да я купите? Продавам я изгодно.”

10) Повтори следния разговор 10 пъти с един и същи колега:
- Чуваш ли това?
- Кое?
- Няма значение. Вече отмина.

11) Ела на работа с военни дрехи и когато те попитат защо си облечен така, отговори: “Не ми е позволено да говоря за това.”

12) Говори с акцент (френски, немски, ромски, детски глас и т.н.) по време на много важен конферентен разговор.

13) Намери прахосмукачката и започни да прахосмучеш около бюрото си в разгара на работния ден.

14) Докато тече важна среща, бавно и методично започни да изтегляш стола си към вратата.

15) Накарай колегите си в офиса да се обръщат към теб с nick-name (Скалата, Неукротимия, Желязната Лейди, Жената-котка и други подобни). Подписвай e-mail-ите си с това име. (Печелиш допълнителни точки, ако накараш и шефа си да те нарича с това име.)

Ако след тази игра не са те уволнили, можеш да си сигурен, че разполагаш с най-страхотното ръководство и офисът ти никога вече няма да бъде същия.

.................................................

Не знам дали това не е част от някой изхвърлен сценарий за филм с участието на Джим Кери, но определено предизвика доста смях в офиса ми.

Признанието

2007-02-03T14:27:00.000-08:00

Тази вечер водих един доста интересен разговор с много важен за мен човек. Не знам колко жени са получавали подобно признание от мъж в живота си, но аз определено съм една късметлийка:

Tony Bony (12:13 сутринта) :
трули гифтет, индиид
Frusciante (12:13 сутринта) :
знаех си мисля че след майка ми
Frusciante (12:13 сутринта) :
ти си човека който ми е направил
Frusciante (12:14 сутринта) :
най-много комплименти
Frusciante (12:14 сутринта) :
в живота
Frusciante (12:14 сутринта) :
ахахах
Tony Bony (12:14 сутринта) :
е браво сега
Tony Bony (12:14 сутринта) :
:))))))))
Tony Bony (12:14 сутринта) :
това си е признание

Ами сигурно си ги заслужил :)))))))))))))